| И сеа, Мемет, тука има един прикаска, ама само да каем, оти не сме затворил джама и са слуша и наповънка, начи кой ни му аресва - аре, да оди на друга топик и да не слуша.
Та така, Мемет. Ся прикаска.
Имало начи тримата братове. И нали, - одиле насам натам - каде одиле ненам, ама стига на едно кърстопът. И гледат - една камак, и на нея пишел: " Кой тръгне налево - ше загубва 7 точки, щот забранено завой. Кой тръгне надесно - ше оди на МакДрайф. Кой па тръгне напраф - ша омирва." Ай анасикиим! Ми са?
Е са лесно - вика двете брат и аре удесно. И отива у Македония и още от митницата почнал да повръща ( от македонското наденица демек). Верно МакДрайф.
А третата брат - направо фаща. Сербез. Нема таа-онаа. Плюва на камика и цепи напред. Младо била, яко, и броня имала, и калъчка, и копие, и кон и то бил яко.... направо - апап и полвина. И варви, ама по една време гората станал тъмен, гъсто, див.... И гледа тва - свършила пътя. Само един пищера и отпрет на пищерата - пълно кокали. Тихо. Само един гарга са обажда да предпреждава, ама късно. Обачи нашта апап, нали ти казах - сербез.
А ф този време Змей Горян отива до фхода на пищерата, ослушва....кон иде.
- Пак некой са прай мъж. - вика тва змъй, - Еееей, деба, нема отучване. Бе змурих са бе вече. Е на, и камик им писах - не, та не! Даже повече фанаа да довадат. Ееми са, щом така....
А нашто юнак, ептен ербап са прай, сръгало коня и аре бакалъм - на змея срещуположно са спусна.
- Аман напраих от консерви бе! - вика змъйа ( щот нали нашта апап бронирано) - И мръсна, кирлиф.... по трима годин ни са мият.... Герои са пишат. В уста са не турат, дееба и герои дееба! А! Ама коня убава бе, нищо му нема, прясно кон!
И застава тва змъй срещу нашта юнак. А апапа - нема кво да приказва - направо фаща копието по-така удобен, и кат са засили, и право на дзвера ф гардите - Бааааааах! И направо целото гора заехтел. Такава удар - девет полвин по Рихтер. Една заспал орел даже са сабуди и после пак заспива. А змеа - нищо му нема. Само си чопли една зъб сас едно секвоя.
Нашто вади калъчката - меча демек - и пак засилва. И кат го почва - Джаас - оттука, ряаас -оттам, петнаесе минути го дялка. Змури са. Змея пак - чистак ноф. Нищо му нема.
И са осмихва. И неще да са заяжда, щото неска вече било ял, па и апапа му аресал, щот такъф нинормален. И кротко така му приказвал:
-Маани са абиш, чаве. По-убаво, фани си оди. А, виж, коня мое да го остайш.
И коня почва така малко самнително са ослушва и почна да са оглежда. Апапа - и то са оглежда.
- Нема смисал са оглеждаш, - вика змея,- Се таа. Па и ас фарчим по-бърже, отколко ти мое да бегаш.
И седи така тва змъй, и пусна пушек от ушите, и един меланхолия му стана, и вика:
- А, кажи са, за чий уй са изсули тук, а? Ти кво, неграмотна ли си, къф си? Камика не четеш ли?А? Или случайно аз да не съм ти напрайл нещо , а? Ми помисли малко, на кой скачаш бе, абдал. На кой нож вадиш? Ма не мислиш. Не мое да мислиш, нали? Само подвиг искаш да праиш, ама що, за кой, за кво - не знаиш. Ми толко ли не дикела, че само едното мойто тукат, колко теб сас коня барабар бе, хухавелник? Нема-нема и ми са исипе некаф такъф кат теб - месо ф кутия.
И змея почна да реве. Аааааааааааргррааааааау - и апапа - черта. Толко бързо са изнесло,- само пушек са вижда след него и замирисва на изгорел копита.
И змея са смей:
- Бегай, бегай, абдал. Ербап. Сербез. Те тиа са лесни. Ма ше почнат след време и сас танкове да доождат. Как ше ги зваждам, ич не знам.
И плюна тъжно, и са прибра на пищерата да са наспива. |